чешмата, а селото празнуваше като че да беше Сурваки. Свещеникът, който бяха
двата си крака в него и изчезна в гората толкова бързо, колкото се беше появил.
Възпитаници на Факултета по науки за образованието и изкуството на Софийския университет
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
Всеки път, когато настъпвала вечерта, мама кенгурка Торбаланка въздъхвала. Защо ли въздъхвала тя? Защото отново трябвало да сложи малкия си син в леглото и да го люлее, люлее, люлее… Кенгурчето привикнало да го люлеят.
Макар да й тежеше, припяваше си тихо, защото на душата й беше леко. Изведнъж като
на агата. Когато стигнаха високото, където цяло село се разкриваше, Саня поиска да го
Сълзи намокриха страните й при мисълта за ближната, едничка която си имаше
Новини Новини от Днес Студио Актуално Актуално коментира Гледна точка Интервю Цитати Добрите новини България Политика Общество Образование Здравеопазване Закон и Крими Актуално в общините Мнения Бизнес Икономика Финанси Създатели на бъдеще Компании Свят Европа Америка Азия Африка Австралия и Нова Зеландия Наука Космос Технологии Климат Интересно Живот и стил Градски тренд Запазено място Тяло и баланс Пътешествия Култура Музика Кино Разкази за Саня Сцена Арт Книги Лица Лайфстайл Шоубизнес Любопитно Здраве Хороскоп Рецепти Градинарство Авто Спорт Футбол България Футбол свят Тенис Баскетбол Волейбол Още спорт Затваряне
- Оня безхаберник (Митко) взе пикапа и сега само в каруцата може да натоварим тия неща и да ги изкараме нагоре.
Христо взе хавлия и се опита да прикрие ерекцията, която не спадаше, въпреки неловкия момент.
“Знам и Мога” е сред по-малко известните приказки на Елин Пелин. Главният герой на приказката е многовековна скала, намираща се в планински проход. “Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие.” Единствено позволява на река да минава под нея. Един ден надалеч се чуват гърмежи. Настъпва суматоха сред животните. Гущер, живеещ под скалата споделя предположението си, че идват страшните великани Знам и Мога, които са водачи на човечеството.
На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
кръстосали ръце като всяка беше хванала пафтата на другата и удряха ръченица в